Кратки проблясъци на безумие: Архиви - life_as_life
Кратки проблясъци на безумие
Несвършващата метафора
Архиви - life_as_life
March 14, 2008
Ха честит ви ден на „пи“ :)
Март. Четиринадесети март. Мдааааа… благодарение на Жоро и на Морви разбрах, че днешният ден бил обявен за ден на числото „пи“ :) Малко повече информация има на официалната страница на хората, на които им е хрумнала тази идея — http://www.exploratorium.edu/pi/.
Ами какво да ви кажа — веселете се, яжте пайове (може и пици), а може и да пийнете едно за рожденика Алберт Айнщайн :) А както са си казали хората на http://www.markcarter.me.uk/math.html:
'Tis a favorite project of mine
A new value of pi to assign.
I would fix it at 3
For it's simpler, you see,
Than 3 point 1 4 1 5 9
Но пък ако беше така, светът, в който живеем, щеше да е съвсем малко по-скучен… и нямаше да има забавна причина за пицата, която си хапнах днес наобяд ;)
Публикувано от roam в 06:39 PM
| Коментари (1)
| TrackBack
February 19, 2008
Усмивки и топли ветрове
Рано-рано след полунощ за пръв път тази година сърцето ми трепнеше и не знаеше какви думи да избере, за да честити един рожден ден.
Сутринта за пръв път тази година задуха топъл вятър.
Наобяд за пръв път тази година си поръчахме питиета на основата на сладолед.
Вечерта за пръв път тази година се разхождахме по празните алеи, без да ни е страх от студа, и ходенето току преминаваше в подскок-два-три и леещ се смях.
Ти наистина успя да доведеш пролетта - или поне да я убедиш да открехне портите си!
Публикувано от roam в 11:58 PM
| Коментари (0)
| TrackBack
February 16, 2008
Откъде идва това „ий“?!
От три-четири години насам се чудя, но с всеки месец се чудя все повече и повече — защо все повече хора на все повече места започват да пишат "ий" на места, където трябва да бъде просто двойно "и"?
Виждам го основно из Големия лош Интернет, но не само - виждал съм го по табелки, по рекламни табла, по надписи по стени, ако щете. Това, че го виждам основно в онлайн-писания, е така просто защото основно из Големия лош Интернет много хора имат възможност да пишат много неща, които други хора да виждат, и които в общия случай не минават през каквато и да е проверка на правопис или граматика, било то автоматична проверка с някаква програма или истински, жив редактор, който може да побеснее и да те замери с някой том от любимата ти (но не и на него, иначе няма да я хвърля) енциклопедия… та затова в онлайн-писанията си хората по-често пишат така, както им идва отвътре… та затова питам.
Някой сеща ли се за някаква разумна причина толкова много хора толкова често да правят тази грешка? В началото си мислех, че има някаква програма, която се опитва да проверява правопис, и е жестоко сбъркана и слага и-кратко наляво и надясно, но постепенно се убеждавам, че хората просто си го пишат сами… така ли е наистина? Има ли нещо, което да разпространява това заблуждение, има ли някаква причина, нещо, което да подлъгва хората, или просто те така си пишат?…
На моменти направо ми иде да започна да пускам почти-гневни писанийца из форуми и коментари, а отделно от това да тръгна и плакати да разлепям из София, с едно просто текстче с две точки:
В българския език НЯМА дума, която в множествено число да завършва с "ий"! Ако я произнасяш само с и-та накрая, пиши я по същия начин!
В българския език НЯМА дума, в която ударението да попада върху "й"! Ако произнасяш дълго "и" с ударение върху втората му част (като в "инициирам"), пиши го по същия начин - като дълго, двойно "и"! Е, в думи като "пийвам" ударението си е върху първата част на "и"-то :)
Та... така... общо-взето... Ако някой може да ми обясни ЗАЩО хората изведнъж започнаха толкова често да пишат "ий" — и защо ВСЕ ПОВЕЧЕ хора пишат "ий" наляво и надясно — какво става всъщност? :)
Публикувано от roam в 07:34 PM
| Коментари (4)
| TrackBack
February 06, 2008
Пламъкът
Светлина — игриво струяща от очите ти. Топлина — нежно извираща от сърцето ти. Пламък — тихо подскачащ в душата ти.
Светлина — игриво блещукаща край свещта. Топлина — нежно унасяща ни в сън. Пламък — тихо подскачащ край нас.
Хубаво е, че спя леко. Хубаво е, че държа бутилка вода наблизо. Хубаво е, че ти не се събуди на секундата и че не осъзна какво всъщност става, не успя да се стреснеш през тези няколко секунди — а после вече всичко беше наред. Хубаво е, че срещата ни с Пламъка бе толкова кратка и безболезнена — а друг път ще гледам да не го предизвиквам толкова открито. Хубаво е, че ти бе до мен.
Хубаво е, че нийде по света няма вода, която да може да изгаси пламъка, подскачащ в душите ни :)
Публикувано от roam в 12:06 AM
| Коментари (0)
| TrackBack
January 25, 2008
Плячка :)
Плячка от една вечер пазаруване…
…и плячка от още една вечер пазаруване…
Харесва ми как започва тази година! :)
Публикувано от roam в 06:22 PM
| Коментари (0)
| TrackBack
September 23, 2007
За нерешителността…
Не, тук няма да пиша нищо поне засега — просто исках да сложа една връзка към писанията на LeeAnn за нерешителността. Ааааа-хъм. Мдам. Тя отново е успяла да напише нещо, което дори не може да бъде наречено просто „вярно“; това, което е написала, минава отвъд „вярно“, минава направо в категорията „вечни истини, които всеки човек трябва да осъзнае — може и не непременно на младини, но в един момент в живота си трябва да осъзнае.“
Публикувано от roam в 02:16 AM
| Коментари (2)
| TrackBack
September 08, 2007
Числа 7:7
Мдааа, имаше преди време споменаване на странни числови комбинации… е, днес има и още :) Спирам си аз значи на светофар, поглеждам таблото, виждам там малкия километраж - и що да видя - 777 километра и 7 десети! :)
Публикувано от roam в 03:41 AM
| Коментари (0)
| TrackBack
September 05, 2007
200
Подсети ме Асен, видях го при Niili и lemon… и си казах „защо пък не?“ :)
Оказаха се 104 от 200… разбирайте го както искате; на мен този живот си ми харесва! :)
Добавено: След кратко талафонно обсъждане с Асен се разбрахме, че точка 193 ще се отнася и за разглобен и сглобен обратно компютур, а не само за новосъздаден такъв от събрани оттук и оттам части, така че от 103 станаха общо 104.
Ако гледате това на главната страница, натиснете "Още от...", за да видите самия списък :)
1. Да почерпиш цялото заведение (е, беше почти сутрин, бяхме останали четирима души в нашата компания и още петима случайни, но все пак… беше забавно)
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш (да, добре го е казала Niili — всеки ден!)
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптийз
11. Бънджискок (и няма да си остана само с веднъж!)
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева (по едно време дори бях свикнал да виждам слънцето над София, докато отключвам входната врата)
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион (е, хамирикански футбол, ама все пак…
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе (май вече съм го споменавал)
21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско (а всъщност е весело :))
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент (е, понякога след това можете да се смеете на случката)
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се отървеш от работа без наистина да си болен (ъъъ… това да ти се обади шефът в 11 часа, да те пита къде си и ти да кажеш името на съвсем друг град, където си отишъл просто ей така, на разходка, се брои, нали?)
31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки (и да целиш със снежните топки хора, които ги отбиват с дървени мечове… хубаво нещо си е разходката до Балкана :)
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш (колегите в стаята ме погледнаха странно, ама си рекоха „е, програмист си ни е, какво да го правим…“)
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение
41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни (програмистите нямат работно време, имат само крайни срокове)
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа (всеки път, когато опитам да танцувам по друг начин, се отказвам много бързо)
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент (много пъти… много, много пъти… и ще има и още… а дали не би трябвало да има и точка „да помогнеш на някой друг да бъде щастлив в собствения си живот“?)
48. Да имаш два харддиска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави (това според мен би трябвало да бъде побългарено на „28-те области на България“)
50. Да си харесваш работата във всяко отношение (е, поне за известно време :)
51. Да се погрижиш за някого, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели (че то другите не са интересни!)
54. Да танцуваш в чужбина с непознат (студентски купон…)
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация (всъщност през последните петнадесетина-двадесет години — доста пъти…)
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи
61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност
71. Да пееш на караоке (…и, в един паметен случай, DJ-ят да дойде на сцената, да те потупа с усмивка по рамото и да си вземе микрофона… но е имало и случаи да не го правят :)
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така („Какво е неделята — ден за почивка!“… а в един по-скорошен случай дори не беше неделя…)
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта (…не само като дете)
78. Да си играеш в дъжда (…и то не сам)
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш
81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра („Не е една, не е една, много са!“)
90. Да се ожениш
91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция
101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като „експерт“
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас
111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш one-night stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш (и дори предупредих пътниците, че ще се случи…)
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб
121. Да говориш повече от един език гладко
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собственото си съзвездие
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина
131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат (че за какво съм я купил тая кола?! :)
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник
141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някого, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш скат
145. Да разбиеш сърцето на някой (и после май цял живот да не го забравиш)
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост (ръка, по доста смешен и глупав начин, с участието на един велюсопед, една ниска тераса и една свободно търкаляща се по земята дъска)
150. Да скочиш от 10 метра в басейна
151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пиърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции
161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни (оттогава не пия кафе… но това е друга история)
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек (е, ста'ат грешки :)
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци (научил — да; запазил знанията — ъъъъъ…)
171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада (а всъщност беше забавно)
181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша (ех, пуст студентски живот :)
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език (е, не че повече от десетина души знаят, и не че някой го ползва, но все пак…)
191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш, на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата
197. Да бъдеш DJ (мани, ми още има хора, които ми разрешават… :)
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет (ако това включва „да ти кажат последното 'стига толкова' през Интернет“)
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват
Публикувано от roam в 12:55 PM
| Коментари (2)
| TrackBack
September 04, 2007
Работници :)
Докато четях дзен-откровението на Антония, в ума ми изплува споменът за една от любимите ми сценки из живота във вилната зона на Драгалевци...
Лято. Горещ следобяд. По незнайни причини точно това време съм избрал да се разходя из квартала. Тиха улица. Голям двор, къща с вдигнати два етажа и почти излята плоча на третия.
Десетина строителни работника по различните етажи на къщата - седят и стоят в различни пози, увлечени в мрррзелив безсмислен разговор.
Изведнъж идилията е нарушена от звуците на ядно ръмжащ мотор на масивно моторно превозно средство. Иззад завоя на улицата, на петдесетина метра от къщата, изскача голям черен джип, прелита над няколкото десетки дупки, без изобщо да ги забележи, и заковава спирачки точно пред големия двор с усърдно заетите с обсъждане работници. Още преди двигателят да е съвсем изгаснал, вратата на джипа се отваря с трясък и отвътре изхвърча доста добре изглеждаща и добре облечена млада дама — и още преди да е стъпила на земята, още преди работниците да са осъзнали присъствието й, тя вече е започнала да крещи.
От богатата на неформални езикови елементи тирада, която се изсипа от устата й в следващите три минути, както и от светкавичната промяна в позите и поведението на работниците и от трескавия труд, който закипя на мига, останах с впечатление, че тя е някакъв вид собственичка на имота и, съответно, понастоящем се явява работодател на въпросната групичка радващи се на тихия летен следобяд строители. Признавам, някои от изразите, които тя употреби, обогатиха моята собствена колекция от неформални езикови елементи — не всички бях чувал точно в тези комбинации :)
От чисто любопиство минах отново оттам два часа по-късно, когато горещият летен следобяд вече бе преминал в малко по-прохладно свечеряване. Мисля, че всички можете да си представите картинката — джипът вече не беше там, собственичката вече не беше там — но, виж, работниците бяха — и то бяха общо-взето на същите места и в същите пози, както два часа по-рано, преди някаква си там работодателка да им наруши душевния мир.
Публикувано от roam в 04:34 PM
| Коментари (1)
| TrackBack
August 28, 2007
Има някъде…
Има някъде един човек —
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.
Има някъде едно око —
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
от който щом погледнеш, виждаш розов слон…
Не знам какво изобщо бих могъл да добавя към това, толкова хубаво го е казала Самейра… освен може би отново да благодаря на Виша за това, че ми показа тази песничка :) Или пък да благодаря и на други хора за това, че ми помогнаха да разбера колко е хубаво да има някъде… и как е някак странно да слушам тази песен и да осъзнавам, че в живота ми има и човек, и дърво, и око, и прозорец!
А като се замисля — човек има, и то дори няколко; дървото засега май е само едно, макар че… ако броим и костенурките… знае ли човек :) И очи има няколко — поне по две за различните породи любов :) А за прозорците — а, там пък е съвсем сложно — или пък съвсем просто — особено когато опрем до цялата тема за розовите и сините летящи слонове!
Има някъде… Винаги — дори и да не се вижда от раз — дори и да не е толкова лесно да се досетиш къде — но винаги — има някъде…
Публикувано от roam в 03:12 PM
| Коментари (1)
| TrackBack
August 16, 2007
Разсъбличаща се звезда :)
Мдаааа... какви ли неща не научава човек за познатите и приятелите от детските си години... Тия дни се оказа, че звездата Мира от съзвездие Кит, която се радва на вниманието на астрономите от няколко века насам, че дори е станала кръстница на цял клас променливи звезди - та тия дни се оказа, че една от старите ми познати си има опашка - буквално :) Както си се развява из Млечния път, Мира оставяла след себе си парченца звездна маса - и докато така постепенно сваля парченца от одеянието си, дори успява да прави и нови звездички :P
описанието
новинарското поднасяне
снимки на полека-лека разголващата се Мира
Мдам... май и на звездите нищо човешко не им е чуждо :P
Публикувано от roam в 01:38 PM
| Коментари (0)
| TrackBack
July 20, 2007
За здравия разум и лудостта
Вчерашната вечер (вечер?! беше три и половина сутринта!) завърши забавно — или може би „забавно“ не е най-точната дума; поне за мен си имаше момент на поне малко, но все пак откровение, проблясък, осъзнаване… Току-що бях спрял колата пред блока на Асен, за да го оставя да се прибере, за да падне в леглото, а аз да се опитам да се държа достатъчно буден, за да се прибера и да си падна в моето, преди да е станало пет часа. Секунди преди да слезе от колата, той спомена нещо, което предизвика моя реакция порода „Не, сега ще си легнеш, няма да излизаш online!“… последвана от следния разговор:
Аз (леко заспал, леко учуден, леко самоосъзнат, леко гузен): Ъх… а кога всъщност се стигна дотам аз да се опитвам да ти диктувам какво да правиш с твоя личен живот в твоето лично свободно време?!
Асен (леко заспал, отварящ вратата на колата, съвсем сериозен): Когато разбра, че мнението ти е важно за мен — и че от време на време играеш ролята на гласа на разума спрямо мен, както и аз спрямо теб…
Аз (все така леко заспал, силно учуден): Ъ?!…
Асен (все така леко заспал, излизащ от колата, все така съвсем сериозен): …е, освен в случаите, когато и двамата сме съвсем луди де!
………
Оттогава насам се чудя на кое би трябвало да се чудя повече: на това, че отношенията ми с него наистина са точно такива, или на това, че съм в такива отношения с още само трима души, или на това, че изобщо има хора, с които съм в такива отношения?…
А сигурно бих могъл да завърша това писание с нещо шеговито като „Нормалните не оцеляват!“ — но няма… бих могъл да го завърша и с нещо като „…във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!“ — но и така няма… Май ще го завърша малко по-простичко:
Благодаря!
И… винаги ще има светлина!
Публикувано от roam в 07:24 PM
| Коментари (1)
| TrackBack
Търсенето… :)
Даааа… Какво правиш, когато в 9:30 вечерта ти се наложи спешно да си купиш двайсетина CD бланки?
установяваш, че в „3-4-5“ не продават CD бланки;
установяваш, че във „Фантастико“ не продават CD бланки;
установяваш, че вече е станало твърде близко до 10 часа и не можеш да провериш дали в City Center Sofia продават CD бланки;
въпреки че вече си установил, че в „3-4-5“ не продават CD бланки, все пак се връщаш там, за да си събереш забравената раница;
обаждаш се на приятел, който живее наблизо, и установяваш, че той не си е вкъщи и освен това няма толкова бланки, колкото ти трябват;
установяваш, че в бензиностанциите OMV не продават CD бланки;
обаждаш се на приятел, към когото така или иначе си се запътил, и той ти казва „Ааа, то в денонощния копирен център при нас има!“;
дзвериш се 15 минути пред табелката „Ще бъде отворено пак след 5 минути!“ на вратата на денонощния копирен център;
купуваш CD бланки.
Дааааа... ако още в самото начало бях пробвал с „обади се на приятел“, можеше и да си спестя час и половина разходки из града :) Хубаво са си го казали Helloween:
I look here and you look there,
I know it's got to be somewhere
We look around and search around
And walk around and hear around
We keep on looking 'til we know what for
If you don't know it, I don't know it,
We don't know it, who will know it?
All of us don't know what we should know —
Maybe one day we'll know
But anyway we've got to make a stop!
Но пък беше забавно! :)
Публикувано от roam в 10:57 AM
| Коментари (3)
| TrackBack
July 05, 2007
Странджа — „Пазете планината!“
Странджа. Резерват. Протест.
Едва ли е нужно да казвам нещо повече.
Ето малко снимки от протеста на четвърти юли — аз направих пет-шест, останалите са дело на Милена.
Публикувано от roam в 03:14 AM
| Коментари (0)
| TrackBack
May 30, 2007
Числа 13:3
Не, тук няма да намерите нищо за „Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви"; за друго става дума :)
Значи… в хронологичен ред:
Преди няколко дни, докато си подреждам снимките от един купон, решавам да кръстя една от тях „13-over-3“ — вярвам, по очевидни причини.
Преди малко по-малко от час се прибирам вкъщи с колата, гася двигателя, хвърлям един поглед на таблото — и километражът ми показва 131313 километра и 800 метра.
Няколко минути след това се пльосвам на компютрото и часовникът му показва 3:33.
А, да, а споменах ли, че 13 всъщност ми е любимо число? :)
Май е време да бягам да спя…
Публикувано от roam в 04:18 AM
| Коментари (3)
| TrackBack
May 28, 2007
Сънливо?
Мдам, беше неделя, беше четвърти ден от празници — може диспечерката да е била сънлива, може да се е била преработила вече, знам ли… но ето какъв разговор проведох:
— Добър ден.
— Добър ден, такси от Киноцентъра за Лозенец, моля.
— Улица 203-та?
— Да.
— За къде да пътува?
— За Лозенец.
— Добре, а това Киноцентър ли е или Драгалевци?
— Ами… то всъщност е втора вилна зона на Драгалевци, само че Ваши колеги са ме поправяли, на Вас да ви давам Киноцентър, затова така го казах.
— Значи все пак е Драгалевци? Или Киноцентър?
— Води се Драгалевци, да.
— А докъде е по-близо — до Драгалевци или до Киноцентъра?
— Води се Драгалевци, но всъщност е точно до Киноцентъра.
— Аха, добре. А накъде пътувате?
— Към Лозенец.
…музика… музика… музика…
— Четири минути. Довиждане!
Мдам. Явно нещо куцаше в предаването на информация по линията. Е, таксито дойде де, само че се оказа, че така и не са му казали изобщо, че трябва да пътува за Лозенец :)
Публикувано от roam в 03:50 AM
| Коментари (0)
| TrackBack
May 16, 2007
Сега пък вторник :)
Мда, всъщност вече не е вторник — но съвсем доскоро беше — и аз бях (а май и още съм) в офиса — както се е случвало и преди…
(и преди някой да се зачуди — не, не съм решил да започна да блогвам всеки ден и да си търся теми :) Има и по-големи глупости, които бих могъл да правя с времето си — и всъщност немалка част от тях дори успявам :)
Публикувано от roam в 12:50 AM
| Коментари (1)
| TrackBack
May 14, 2007
Понеделник?!
МЯК! :)
(мрррррррси за картинката за събуждане, Асене :)
Публикувано от roam в 11:02 AM
| Коментари (1)
| TrackBack
May 11, 2007
А де… :)
Мда… тя лудостта по горите не ходи…
Вечер — Лозенец (софийският квартал, да) — стръмна павирана уличка — тук-там проблясва по някоя лампа… Трима души — една, в чиято длъжностна характеристика пише „програмист“, един, който упорито отрича да е програмист, макар че може да си облепи стените с разпечатки на собственоръчно произведени patch-ове, и един, който не крие, че още от малък е непоправимо увреден дотам, че да си признава със желание, че е програмист… Единият си подсвирква темата от Star Wars, другите двама припяват… и тримата набиват крак…
Да, май успяхме да уплашим един случаен минувач, с когото се разминахме :)
Публикувано от roam в 04:25 PM
| Коментари (2)
| TrackBack
May 03, 2007
Кратки проблясъци с дълго послесветене :)
В един твърде особен ден, който започна със Savatage и Paradise Lost, продължи с твърде кратки срещи online през хиляди километри разстояние, а после с усилени издирвания от и на шефове и какво ли не, и още изобщо не е ясно как ще завърши… та в такъв един твърде особен ден…
…забелязвали ли сте някога как един цял ден може изведнъж да стане по-светъл само от едно „привет“, дошло от човек, от когото вече почти не сте се и надявали да чуете нещо такова? :)
Благодаря ти за това, че слънцето днес грее малко по-ярко — ти си знаеш как и защо :)
Un beau jour, ou peut-être une nuit,
Près d’un lac, je m’étais endormie,
Quand soudain, semblant crever le ciel,
Et venant de nulle part,
Surgit un aigle noir…
…или може би не точно черен… и може би не точно орел… :)
Публикувано от roam в 05:19 PM
| Коментари (0)
| TrackBack
April 03, 2007
Случайни мисли за щастието
Тази вечер, по средата на един доста странен разговор, точно след като бях обърнал внимание на разликата между това човек да не е нещастен и това да е щастлив, близък приятел ме попита „А ти щастлив ли си?“
Първото, което ми д
-
5004.13 ()
8800 white gold
dimplex model amesbury
asko
dhl
motorola v3i
macintosh
mobihel
775
5004.13 ()
478
spartherm
thuraya
cad
kaasi
: